След като вече е усвоен в серийно производство за вътрешния унгарски пазар, през 1966 г. започва и износът на модела за страните от СИВ, както и за други държави в Африка и Латинска Америка.
През втората половина на 60-те години във връзка с интензивната урбанизация и изграждането на големи жилищни комплекси в българските градове възниква нуждата от бързото организиране на превози на значителни пътникопотоци. Съчленените автобуси могат да поемат голям брой пътници, подобно на трамваи, но без да изискват строителството на релсов път, а маршрутите им не са зависими от железопътна и електрическа инфраструктура. Същевременно те трябва постепенно да заменят съставите от автобуси с ремаркета, вече добили разпространение в България, като предлагат по-висока техническа надеждност, сигурност и комфорт. Така се стига до вноса на Ikarus 180, който е и първият модел съчленен автобус, експлоатиран в България.
В доставки от 1966 до 1973 г. в страната са внесени 335 автобуса от този модел, голяма част от които са зачислени към автобусните предприятия на столичния градски транспорт.
Десетте нови съчленени автобуса |
|
ℹ️ Транспортна искра - 13.01.1968 (брой 1) |
Автобуси за 180 души Пътническият автобус "Икарус 180" |
|
ℹ️ Статия 1963 г. |
Първата партида автобуси Ikarus 180 за София пристига в началото на 1967 г. Автобусите са с четири врати като първа и трета врата са най-тесни, съставени от едно сгъващо се крило, втора врата - от едно сгъващо се и едно въртящо се, а четвърта - от две сгъващи се крила. Четвърта врата е проектирана като входна, като до нея е разположено кондукторско място. Също така площадката пред четвърта врата е с понижено ниво, улесняващо и ускоряващо качването на пътници и детски колички. Каросерията е боядисана в бяло/слонова кост на нивото на прозорците и покрива, а под тях - във винено червено с широка черна ивица на нивото на горната част на калниците. Оцветяването на вратите следва това на каросерията, но без черната ивица. При доставките до 1968 г. вратите са остъклени както в горната, така и в долната част. След това единствено първа врата бива остъклявана в долната част. Завиващият трети мост е характерна особеност на модела, увеличаваща маневреността на машината при завой. Автобусите са оборудвани с двигател MAN D2156, внасян от ФРГ, а след 1969 г. с лицензен двигател Rába MAN D2156, произведен в Унгария. През 1973 г. е направена последната доставка на Ikarus 180 в България, тъй като през същата година той отстъпва мястото си на заводския конвейер в полза на своя наследник - новия модел Ikarus 280.
Oчаквайте скоро…
Oчаквайте скоро…
Oчаквайте скоро…
Oчаквайте скоро…
Oчаквайте скоро…