¶ Кратка история
През 1954 г. в София е пусната в пробна експлоатация новата трамвайна мотриса с моделно означение Т4М-54. Наречена е Мотрисата на мира по случай 10-годишнината от 9-ти септември 1944. Присвоен й е инвентарният номер 101, но по-късно е преномерирана на 231, както виждаме и на снимката по-горе. Работи по линия 5 заедно с ремарке номер 541, което е от модела Република, него го боядисват в синьо.
След красивите за времето си и удобни мотриси, които са били произведени няколко години преди това, тя се превръща в нов, ценен подарък на столичани от Трамвайния и тролейбусен завод „6 септември“. Всъщност наименованието Т4М-54 трябва да се чете като ,,мотриса трамвайна четириосна, разработена 1954 г.“
Тази мотриса е боядисана в светлосиньо с бяла лента и има характерните за времето си заоблени външни форми, които й придават естетичен вид вид. Направени са старания трамваят да съчетава грижата за удобството на пътниците и обслужващия персонал.
 |
През 1954 е произведен първия по рода си трамвай по случай 10 годишнината от 9 септември 1944. Наречена е "Мотрисата на мира". Това е първия трамваи с 3 врати, с тапицирани седалки в салона. |
| ℹ️ в-к Транспортна искра - брой 56 - 120.04.1956 | |
Рамата и коша са като на Републиките. Вагона е боядисан в светло синьо, и е с широка бяла лента слизаща надолу към фаровете.
По време на експлоатацията си проявява множество дефекти и прекарва повечето от времето си на ремонт. През 1971 година е бракувана след пожар в управлението на мотрисата.
¶ Списък
| инв. № | Нов № 1957 г. |
От... | До... | Заводски № | Състояние |
|---|---|---|---|---|---|
| 231 | 101 | 1954 | 1971 | 1 | нарязан |
¶ Обща информация
¶ Обслужвани линии
Мотрисата работи по линия 5 заедно с Републиките. Като през 1966 година и зачисляват вагон 541, който е пребоядисан в синьо.
¶ Технически характеристики
Трамвайната мотриса има максимална скорост 40 км в час. На двете й двуосни колички са монтирани четири електромотора, всеки от по 45 киловата. Така всяка ос се задвижва от отделен електромотор. Теглото, носено от двигателните колела, обуславя теглителната сила. В това отношение новата мотриса има съществено преимущество. Теглото й. около 20 тона, се използва изцяло за постигане на голяма теглителна сила, понеже всичките й оси са задвижвани от електромотори. Поради това идеяа е била лесно да може да се обслужва проектираната тогава трамвайна линия „Дворецът на пионерите — Драгалевци“, която е щяла да бъде най-стръмната в София.
Колесата на тази трамвайна мотриса се различават съществено от колесата на дотогава строените мотриси. Гривните, които се търкалят по релсата, са съединени чрез 16 гумени шайби за главината, която е набита на оста. По този начин се постига плавен и безударен ход. Намаляват се ударите по релсите. Така се увеличава тяхната дълготрайност. Понеже при трамвайните мотриси токовата верига се затваря между мрежата и земята през колелото (релсите служат за проводник), за да се избегне изолацията, причинена от гумените шайби, гривната и главината са съединени с проводници.
На една от количките, които носят каросерията, е монтиран компресор, задвижван от отделен електромотор. Компресорът дава сгъстен въздух за въздушните спирачки, за затваряне и отваряне на вратите и пр.
Трамвайните мотриси работят с прав ток (тогава напрежението в трамвайната контактна мрежа е 550 волта). Това дава големи преимущества при регулиране скоростта на движението им. Тъй като правият ток не може да се трансформира направо, за получаване ток с ниско напрежение е монтирано динамо което захранва акумулаторна батерия. Тя дава ток за електрическия звънец, електрическите светещи пътепоказатели, за електромагнитната релсова спирачка, резервното осветление, фаровете и др. Фаровете подобно на автомобилните са с къси и дълги светлини. По осветените градски улици се използват късите светлини, а извън града — дългите.
Каросерията на мотрисата лежи върху двете колички чрез осем спирални пружини и осем листови ресори. Това дава възможност «а мотрисата да се движи спокойно и плавно. Ударите по релсите почти не се чувствуват. Мотрисата има 26 места за сядане и 74 за правостоящи. Столовете са с лека тръбно-шперплатна конструкция.
Трите врати на мотрисата (една за качване и две за слизане) дават възможност едновременно да се качват двама и слизат трима души. Това позволява да се намали престоят по спирките. Така се увеличава средната скорост на движението. Пътниците, които са за по-далечните спирки, минават напред и слизат през предната врата. За кондуктора има удобно малко издигнато над пода място до задната врата. Оттук, той може свободно да наблюдава.
Мотрисата е радиофицирана. Токът за захранване на приемника се черпи от акумулаторната батерия, а не от мрежата (както е при дотогава строените мотриси) и поради това смущенията са почти избягнати. Вентилацията при новата мотриса е подобрена. Горните прозорци могат удобно да се издигат и свалят. Това осигурява добро проветряване на въздуха над главите на пътниците. През зимата в мотрисата ще се поставят няколко електрически реотанови печки.
При трамваите от стар тип поради неудобния стол и лошото разположение на пулта за управление ватманите в повечето случаи работят прави, което е доста изморително. В мотрисата Т4М-54 има удобен стол за сядане, а пултът е монтиран така, че ватманът работи винаги седнал. Ръчката за управление на електромоторите е заменена с волан (както при автомобилите). Стъклото пред ватмана е наклонено и има специален нагревател, който зиме го предпазва от заледяване. Двете извити странични стъкла на мотрисата придават красив аеродинамичен вид.
Количките, които могат да се въртят около вертикална ос, а също и да се наклоняват странично, позволяват на мотрисата да взема лесно острите завои по улиците на града. В трамвая Т4М-54 рамата и каросерията са обединени в единна конструкция. Красивата и удобна каросерия понася целия товар на пътниците. Това намалява теглото с 20—30 % и поевтинява мотрисата.
Върху покрива на Т4М-54 са монтирани реостатите за електромоторите, гръмоотводът и др. Отпред има автоматична предпазна скара. Тя действа много сигурно, като се откача и при най-лекото допиране независимо от контрола на ватмана. С това се предотвратяват нещастните случаи.
¶ Спирачки
Мотрисата Т4М-54 е снабдена с четири вида спирачки: електрическа, въздушна, електромагнитна и ръчна. Електрическата спирачка е основна работна спирачка и действува пряко върху електромоторите по електричен път. С въздушната спирачка се действува, когато мотрисата вече е забавила хода си, а с ръчната — при крайни спирки и при нужда. Новост за мотрисата са четирите електромагнитни релсови спирачки. Тяхното действие е резултат на притегателната сила (общо 18,000 кг), създадена между четирите електромагнита и релсите. Електромагнитната спирачка получава ток от акумулаторната батерия, така че тя ще може да работи и тогава, когато се прекъсне токът в мрежата. Тя ще се включва при големи наклони, когато е необходимо бързо опиране.
Конструкцията на тази мотриса е съобразена с тогавашните идеи за бъдещо развитие на трамвайния транспорт, защото проектът е бил трамвайните композиции — мотриса и ремарке – да се заменят с единични мотриси.
Явно обаче, въпреки големия ентусиазъм по изработката на този трамвай и високите очаквания към него, качеството му не е било на особено високо равнище. Мотрисата дава много дефекти, прекарва много време в сервиза и през 1971 година е бракувано след авария, причинена от новата й за тогава конструкция на контролера. (Схемата му е съвсем различна от контролера на Републиките КД и КД-57, монтиран на мотриси №231 – 240.)
Точно така,това е 101,понеже всички Републики са били с 2 врати.Фактът,че е без ремарке също е красноречив , понеже чак през 1965-66г. трайно и зачисляват ремарке №541,а до тогава се е движила предимно соло.
Но все пак разполагаме със снимки на 231,от които е видно че е била най-обикновена "Република"(Т4-221),без някакви особени разлики спрямо другите си посестрими от серията.Ще изкажа хипотезата си(до колкото смятам,че е правилна):
 |
Според информация на Tramway т.нар."Мотриса на мира"№101 e произведена вероятно през 1954г. по повод 10-годишнината от 09.09.1944г. Може би ситуацията е друга:според мен уникалната мотриса е възможно да е произведена през 1954г. и 231 да е оригиналният и номер,ако е била причислена към произведените по-рано мотриси. |
| ℹ️ Modern Tramway | |
Както знаем в 1951г.са произведени мотриси от №221 до №230 и ремаркета от 521 до №530.Следващата партида мотриси и ремаркета е произведена чак 1959г.-от №231 до №240 и от №531 до №544 ремаркета.Възможно е в периода от 1954 до 1959г.оригиналния и номер да е бил 231,но при производството на втората партида трамваи да е взела №101,понеже е била юбилейна,и за да се разграничи от модела като нещо по-особено и специално.Тази версия на случилото се на мен поне ми звучи най-правдоподобно.След проведено обстойно проучване на всички останали документални източници от 50-те години стигнах до следното обобщено твърдение:Мотрисата на мира е произведена през 1954г. с оригинален инв.№231,но поради дълго продължилите технически проблеми и неудачи успяват да я пуснат в експлоатация едва в края на 1955г.Не знам кога и е дадено това име,но във всички отчети и баланси от посоченият период се споменава като "з-д 6 септември" тип 231,моделът и е доста странен:М4-54.Била е оборудвана с 4 двигателя по 45 Kw.Конструкцията на тракционните двигатели е направена по модел на моторите на мотрисите МАН-АЕГ 1931г.Ето някои основни характеристики на двигателите:макс.об:690/мин,работно напрежение:550v,серийно възбуждане,височина:665 мм, тегло:1100 кг.Изготвянето на проекта и чертежите за новият тип трамвай е започнал още през 1952г.Всички габаритни размери и разположението на местата в пътническият салон са почти еднакви между М4-54 и Т4М-701 "Комсомолец".
Преномерацията на 231 се налага поради факта,че през 1957г.в "з-д 6 септември"са произведени 3 броя трамвайни композиции T4M-221+T4P-521,а именно:231/531,232/532,233/533.Така същата година мистериозната доскоро мотриса взима останалият свободен инв.№101.
Следващите години от живота на 231(101) за сега остават в тъмната сянка на миналото.
Междувременно през 1958г. започва построяването на Републики №234-240 и ремаркета №534-544,които окончателно са предадени за експлоатация в средата на 1959г.
Модела на мотрисите Република е T4M-221 а на ремаркетата T4P-521.