Периодът 1930 – 35г. е характерен не само с интензивно попълване на ПС от внос, но и с организирането на собствено производство, отначало на прикачни вагони. По проект на инж. Кардалев, началник на Ремонтната работилница и с използването на рами и ходови части от стари бракувани мотриси (чиито всички стари части са били запазени) са построени 12 вагона, летен тип – с решетъчни вратички и без прозорци. Есенно време са им поставяли остъклени рамки, а зиме не са се движили. На някои от тях са монтирани кнорови спирачки, а другите са само с ръчна. Получават номера 501-512 и стават известни като “реморкета Кардалев”.
През 1927 година в депо Мария Луиза е създадена Главната Техническа Работилница. Неин първи ръководител е инж. Теодосий Кардалев. В периода 1927-1931 работилницата се сдобива с необходимото техническо обурудване, а през 1931 година започва производството на български трамвайни ремаркета. По-късно, през 1936 година, от Главната Техническа Работилница излиза и първата трамвайна мотриса. Мотрисите и ремаркетата са направени изцяло от части на бракувани такива.
инв. № | Година произв. | Спрян | Информация |
---|---|---|---|
501 | 1931 | Музеен | |
502 | 1931 | ||
503 | 1931 | ||
504 | 1931 | ||
505 | 1931 | ||
506 | 1931 | ||
507 | 1931 | ||
508 | 1931 | ||
509 | 1931 | ||
510 | 1931 | ||
511 | 1931 | ||
512 | 1931 |
Oчаквайте скоро…
ДТО Ремаркета серия № 501/512 (Кардалев) притежава следните технико-експлоатационни показатели:
Производител | Диаметър на колелата | ||
Модел | Брой места | ||
Произведен | Капацитет | ||
Експлоатация | Тегло | ||
Инв. номера | Двигатели брой | ||
Оси | Вид двигател | ||
Бройка | Мощност на двигателия квт |
||
Държава | Мощност на вс двигатели квт |
||
Вид | Обороти двигател | ||
Междурелсие | Спирачки реостатна | ||
↔ | Спирачки въздушна | ||
❅ | Спирачки ел-магнитна /релсова/ |
||
Достъпност | Спирачки ръчна /предна и задна/ |
||
Електро- оборудване |
Конструктивна (макс.) скорост |
||
Вид управление | ел-табели | ||
Вид токосменател | Информация | ||
Оригинално оцветяване |
Забележка | ||
Дължина | Чертеж | ||
Ширина | |||
Височина |
Инженер Теодосий Кардалев – много способен български машинен инженер от Македонския край, роден през 182 г. в Битоля, тогава в границите на Османската империя. Като много други българи, желаещи да усвоят най-новото в своята наука, той го прави в Германия – учи първо в Техническото училище в Митвайда, а сетне в Дармщат, откъдето излиза с висше образование по инженерство.
След завръщането си в България Теодосий Кардалев работи като инженер в Контролната служба по парните котли, а сетне – завеждащ машинната служба в Отделението по водите при Столичната община. По-късно е директор и на нейната Техническа работилница. Оттогава датират и делата и заслугите му по столичните трамваи, защото като началник на Тракционното отделение при Дирекция на трамваите и осветлението в София Кардалев възстановява и поддържа трамвайния парк в града.
Инж. Кардалев е сред създателите и на на първата радиопредавателна станция в България. Построява и стоманобетонен мост в Княжево, който носи неговото име – Кардалев мост. Както много други видни български научно-технически дейци, е активен член на БИАД – Българското инженерно-архитектурно дружество. Смъртта го застига в София през 1934 г.
Споменахме,че Теодосий Кардалев е бил началник на Техническата работилница. Тя е създадена през 1927 г. в Трамвайното депо ,,Мария Луиза“ (днес – депо Клокотница). В периода 1927-1931 работилницата се сдобива с нужните машини.
Нека сега хвърлим поглед на едно интересно творение, което Теодосий Кардалев оставя на столичния трамваен парк!
Идеята му е свързана с възстановяване на бракувани шасита (ходови части) от мотриси, произведени от австрийското поделение на компанията ВВС и доставени на София през 1901 г. – тоест първата доставка за трамвайния парк града. Те са малки, двуосни, с 2 мотора по 17 киловата. Каросерията им е дървена, а салонът – разделен на първа и втора класа, като на втора е дървен, а първа – с меки и удобни тапицирани седалки. Всички ,,ВВС-та“ са бракувани през 1928 г.
По идея на на инж. Теодосий Кардалев и под негово ръководство през 1931 година се изработват 12 летни ремаркета (т.е. старите зимни са преобразувани в летни), които приемат инвентарните номера 501 – 512. В негова чест те са кръстени ремаркета ,,Кардалев“ (,,Кардалеви ремаркета“).
¶ Кардалевото ремарке с инв № 501
Интересна е историята на Кардалевото ремарке с инв № 501 – първото направено. Думата е не само в това, че съществува и до днес като прикàчен трамваен вагон. По-важното е, че шасито му е произведено още в края на ХІХ век! Ето как е станало това. При изработката на ремаркетата през 1931 някое от тях взима шасито на тази мотриса. Както виждаме от таблицата,
почти всички Кардалеви ремаркета се бракуват в края на 60-те години, но от едно от тях е демонтирано шасито и е използвано в новоизработен сервизен трамвай с инв. № 587. Той е използван за поддръжка и ремонт на кабелно-контактната мрежа, но в началото на 90-те престават да го употребяват и няколко години стои изоставен в депо Банишора.През 2000 г. обаче в Трамвайния завод в София (Трамкар) по все още запазените чертежи от 1931 е построено наново Кардалево ремарке, номерирано с 501. Шасито за него обаче взимат точно от ремонтния трамвай 587! И така какво се получава – доброто старо шаси се ,,преражда“ отново в Кардалево ремарке! То се използва за атракционни пътувания по време на празници на София и можете да го видите на снимки и в тази статия – двете съвременни снимки показват външния му вид и интериора му.
Ако имате нещо друго да допълните – казвайте, че е срамота да не знаем всичко, което можем, за родоначалието на българските трамваи. В скоро време ще дойде още информация за Кардалевите ремаркета и ще допълним статията, даже ще напишем отгоре ,,допълнена“ и дата.
Антон Оруш