Токоизправителните станции (ТИС) са основно звено от системата за електрозахранване на столичния електрически транспорт. Те преобразуват трифазното напрежение, подавано от електроразпределителното дружество, в постоянно напрежение, необходимо за захранване на трамваите, тролейбусите и електробсуите. Токоизправителят е електрическо устройство което преобразува променливия ток (AC) в дадена верига в постоянен (DC). Процесът е известен като токоизправяне.[1] Той присъства като основна част в захранващите блокове на електроуредите и електронната техника. Електрическата схема на токоизправителя позволява мрежовото променливо захранващо напрежение да се преобразува до постоянно. Това се реализира по различни начини – със селенови токоизправители, (набор от селенови клетки /остарял метод/) или полупроводникови диоди, с лампов диод (популярен с името кенотрон), с живачни изправители и др. В зависимост от потребностите и изискванията за последващо използване на това електрическо захранване, се прилагат различни схеми за намаляване нивото на пулсациите чрез прилагане на филтърни групи съставени от кондензатори и индуктивни елементи (дросели), които не винаги са неотменна част от токоизправителя.
Устройство, което изпълнява обратната функция (преобразува постоянния в променлив ток), се нарича инвертор и обикновено е с много по-сложна схема.
| Име | Година изграждане |
Адрес | Мощност |
|---|---|---|---|
| ТИС "Мотописта" | 1976 | ул.”Хайдушка гора” № 94 | 3300 |
| ТИС "Перловец" | 1968 | ул.”Д-р Петър Берон” № 5 | 6700 |
| ТИС "Юнак" | 1963 | ул.”Драган Цанков” № 3 | 6700 |
| ТИС "Дървеница" | 1971 | бул.”Г.М.Димитров” № 40 | 3300 |
| ТИС "Банишора" | 1993 | ул.”Калофер” № 15 | 3600 |
| ТИС "Веслец" | 1963 | ул.”Козлодуй” № 16 | 6700 |
| ТИС "Надежда" | 1958 | ул.”Христо Огнянов” № 2 | 9000 |
| ТИС "Военна Рампа" | 1972 | ул.”Илиянско шосе” | 3300 |
| ТИС "Димитровска" | 1965 | бул.”Конст.Величков” № 24 | 9000 |
| ТИС "Красна поляна" | 1971 | ул.”Рижки проход" | 3300 |
| ТИС "Възраждане" | 1968 | ул.”Отец Паисий” № 24 | 6700 |
| ТИС "Вапцаров" | 1960 | ул.”Руй планина” № 1 | 9000 |
| ТИС "Медицинска Академия" | 1955 | ул.”Георги Софийски” № 3А | 6700 |
| ТИС "Слатина" | 1966 | ул.”Владово” № 22 | 4500 |
| ТИС "Хаджи Димитър" | 1995 | ул.”Конст.Фотинов” № 111 | 7200 |
| ТИС "Ситняково" | 1988 | ул.”Кутловица” № 36 | 3400 |
| ТИС "Левски" | 1994 | ул.”Александър Екзарх” № 14 | 6700 |
| ТИС "Павлово" | 1952 | ул.”Вихрен” № 1 | 3300 |
| ТИС "Бакърена Фабрика" | 1989 | ж.к.”Връбница” 1 до бл.515 | 3300 |
| ТИС "Западен парк" | 1899 | ул.”501” до бл.520 | 3300 |
| ТИС "Люлин" | 1989 | ул.”Луи Пастьор” до бл.122 | 2300 |
| ТИС "Алиенде" | 1989 | ж.к.”Младост” 1 до бл.53 | 3300 |
| ТИС "Дружба" | 1986 | ул.”Кап.Д.Списаревски” № 6 | 3300 |
| ТИС "Искър" | 1986 | ул.”Безименна” № 7 | 3300 |
СП “Трансенерго” ЕООД е създадено на 01.07.1987г. на основата на секция “Контактно-кабелна мрежа” (ККМ) и “Токоизправителни станции” (ТИС) към Столичния електротранспорт и е наследник на дългогодишните традиции на електротранспорта в София.
През 1992г., след преструктуриране на Столичния градски транспорт, “Трансенерго” ЕООД става част от “СКГТ” ЕООД. На 25.05.1998г., при отделяне на 5 акционерни дружества от “СКГТ” ЕООД, “Трансенерго” става поделение към “СКГТ Електротранспорт” ЕАД. От 01.04.2003г. в състава на “Трансенерго” е прехвърлена секция “Релсов път”, отговаряща за текущата и аварийна поддръжка на релсовия път. С това на практика цялата инфраструктура на електротранспорта е съсредоточена в предприятието. Дейността на поделение “Трансенерго и РП” води началото си от пускането на електрическия градски транспорт е София през 1901г. Захранването на първия електрически трамвай се осъществява посредством две мотогенераторни групи захранвани от ВЕЦ “Панчарево” и резерв от парни машини. Това оборудване е монтирано в централа до депо “Мария Луиза”. С увеличаването броя на трамваите консумацията нараства и през 1904г и 1906г са монтирани още два мотогенератора с мощност по 400kW, производство на “Шарлероа” и “Оерликон”, както и акумулаторна батерия с напрежение 600V и капацитет 972A/h, произведена от “Сименс”, с цел да се осигури постоянно напрежение от 600V през времето с върхов товар.
След 1920г. са доставени и пуснати нови мощности, като са реконструирани съществуващите енергийни източници с живачни токоизправители.
- 1927г. обновена е ТИС “Павлово” с нова живачна токоизправителна група “АЕГ” - 440kW;
- 1929г. в ТИС “Веслец” е монтирана нова живачна токоизправителна група “Сименс” - 500kW;
- 1932г. построена е ТИС “Юнак” с токоизправителна група “ЧКД” - 600kW;
- 1941г. пусната е новата ТИС “Димитровска”;
- 1954-1956г са изградени три нови ТИС - “Медицинска академия”, “Левски” и Надежда”.
С навлизането на нови технологии започва и подмяна на живачните токоизправители като през 1966 в ТИС “Юнак” е монтиран и пуснат в експлоатация първият силициев токоизправител производство на “ЧКД” с мощност 900kW. През периода 1970-1975г. са построени и пуснати в експлоатация 5 нови ТИС със силициеви токоизправители – “Красна поляна”, “Дървеница”, “Перловец”, “Военна рампа” и “Възраждане”.
През 1971г. е изградено телеуправление “Възраждане”, с капацитет за дистанционно командване на 20 броя ТИС, към което към настоящия момент са включени 17 ТИС. Електрическия транспорт в столицата получава нов тласък на развитие през периода 1975-1990г., поради което се изграждат нови мощности като ТИС “Мотописта”, “Люлин”, “Искър”, “Дружба”, “Алиенде”, “Западен парк”, “Бакърена фабрика”. За подобряване сигурността на електрозахранването в централната част на града през 1991г. е пусната ТИС “Банишора”, състояща се от два контейнерни тиристорни преобразувателя производство на ЧКД. За захранване на трамвайната контактна мрежа по бул. “Ботевградско шосе” през 1995г. е преустроена ТИС “Левски” и е изградена нова ТИС “Хаджи Димитър”.
През 2001г. е влиза в експлоатация ново телеуправление, оборудвано от швейцарската фирма “Telegyr Systems”. Към момента с него се командват 8 ТИС, като заложения капацитет е 40. Най-новата и съвременна ТИС “Ситняково”, произведена от фирма “Siemens”, е инсталирана през 2002г.
В периода 2011-2013г. бе обновена системата за дистанционно управление (телеуправление) на ТИС със SCADA системата Spectrum power 4.0, също така беше извършено пълно обновяване - включително и ремонт на сградите на три токоизправителни станции - "Надежда", "Димитровска" и "Вапцаров". През периода на реконструкциите за осигуряване на електрозахранване на градският електротранспорт се използваше мобилна ТИС. Обновяването на ТИС и доставката на мобилната станция бе извършено по договор с фирма Сименс. Паралелно с преработката на електроенергия за нуждите на столичния електрически транспорт “Трансенерго и РП” има за основна задача и поддръжката, ремонта и изграждането на нова контактно-кабелна мрежа.
През годините се използват различни технологии за токоснемане – до 1924г. това става с ролкови плъзгачи, след което се преминава на нова конструкция чрез плъзгач. За контактен проводник се е използвал меден кръгъл проводник със сечение 50 мм², като закрепването и снаждането на проводника е ставало чрез запояване, но поради несъвършенството, много често при удари се е късал.
От 1927г. се използва профилен проводник като за закрепване към изолаторите и снаждане се използват специални клеми. С развитието на градския транспорт се налагат редица нововъведения и усъвършенстване в конструкцията на контактната мрежа – увеличава се сечението на контактния проводник от 50 мм² на 85 мм², а в последствие на 100 мм², въвеждат се в експлоатация порцеланови изолатори, намалява се разстоянието между точките на окачване на контактния проводник от 35-40 м. до 15-20 м. за по-добро токоснемане, въвежда се нов тип окачване с носещо стоманено въже, което дава възможност за увеличаване на скоростта до 55-60 км/ч. Към настоящия момент общата дължина на контактната мрежа в столичния град е съответно 207 км трамвайна, 202 км тролейбусна мрежи и около 100 км в съответните депа. Поддръжката и развитието на кабелната мрежа, средно напрежение - 10/20kV и постояннотоковата – 600V, е неделима част от дейността на “Трансенерго и РП” през годините.
От 1901г. до 1961г. захранващото напрежение е било 7kV, получавано от районните подстанции. До 1967г. става постепенно преминаване към захранващо напрежение 10kV, като за всяка ТИС е осигурено двойно захранване от районните подстанции. Първоначално захранващите кабели са маслен тип, а след 1965г., започват да се използват сухи кабели с медни или алуминиеви жила. Постояннотоковите кабели захранващи използвани през годините са различни видове и се използват различни технологии за тяхното полагане. В началото се ползват маслени кабели положени в земя, а през 1981г. се внедрява нов тип сух кабел с медно жило. Започва поетапна подмяна на маслените кабели, като до 1990 са подменени почти всички такива. Отначало кабелите са полагани в изкоп с пясъчна възглавница, покрити с предпазни тухли. В последствие започва изграждането на кабелни колектори и тръбни мрежи. През 1995г. по поръчка е изработен сух кабел с пластмасово покритие тип САПЕмТеТ с алуминиево жило и сечение 500 мм². Той напълно замества по-скъпия (около 3 пъти) кабел с медно жило. Разработена е технология за муфиране (биметални съединители), тъй като тоководещите жила са с различна проводимост.